Ходили ли сте в Североизточна България? Ние не бяхме. Земите на изток от Русе и на север от Добрич, селата и градовете в Добруджа са си доста отдалечени от софийските ни домове и все пак ни беше любопитно да разберем повече за тези развни полета край Дунава. Запалваме Urban Cruiser-a, дизеловият му мотор сънено започва да потраква и с всяка секунда се ободрява – готови сме за път. Поставяме си цел – резерват Сребърна.
Село Сребърна е на 16 км. западно от Силистра. Резерватът е разположен в землището му. За да го достигнем, трябва да преодолеем около 400 км. път. До Силистра можете да стигнете през Добрич или през Русе, като вторият вариант е по-бърз и удобен, ако се движите от западна посока. В това приключение неочаквано компания ни прави един голям бял Land Cruiser. Той е от предишното поколение на всъдехода, но е респектиращ и е любим на семейството на Юри и Деси. Те имат 3 деца и очакват четвърто. И тъй като големият Cruiser им върши чудесна работа, искат да разберат дали и по-малката Toyota е толкова просторна, проходима и функционална.
Пространството в нашият Urban Cruiser е достатъчно за четирима души с техния не много голям багаж. Място за краката има, близкият таван на задният ред ще ви притесни само ако сте баскетболисти. На фона на Land Cruiser градският Cruiser е крехък и фин. И по нищо не можете да заподозрете, че е способен да се движи в пресечен терен подобно на големият си събрат. Ще имаме възможност да експериментираме по-късно как и дали калта и снегът ще ни спрат.
Включването за Силистра след Русе е едно от героичните места в българската история. То е точно на кръговото, от което можете да потеглите към Дунав мост и Румъния. За Силистра се отбивате надясно и попадате в терен на бойни сражения. Ями, кратери, ровове, дори окопи – не питахме, но сигурно има живи свидетели на преминалите оттук танкове и бойни действия. Тирове с българска и международна регистрация лекичко се провират през паяжината от окопи и траншеи, а някои дори и затъват. Героизмът им обаче е похвален и събужда чувство за съппричастност във всички водачи – това е битката за Силистра. Боят настана, внимателно с газта. За оцелелите и преминалите от другата страна ще има гладък асфалт и топла кухня.
Пътят през Добружда е прелестен. Равната земя е прорязана от асфалтови ленти, а редките населени места изглеждат спретнато и кокетно. Близо 90-те километра до Сребърна са живописни. Вероятно през лятото няма да са така приятни, когато напече жаркото слънце. В предпролетните дни обаче всичко беше окей и Urban Cruiser-ът пореше гордо напред.
Някои биха казали, че 1.4-литровото моторче е малко и недостатъчно за това купе. Наистина първо трябва да го опитате, за да видите, че 90-те коня са в чудесен тандем с 6-степенната ръчна скоростна кутия. При изпреварване тягата е достатъчна, за да не се притеснявате. По магистрала можете да поддържате безгрижно 130-140 км/ч (където са разрешени), като средният разход на гориво се движи в диапазона около 5.6 литра на 100 км дизел. Поразителен е комфортът, който Urban Cruiser може да ви осигури. Свой дял в това усещане със сигурност имат и големите 17-инчови джанти, с които колата е много стабилна и сигурна.
Резерватът Сребърна е известен с биоразнообразието от птици, които обитават едноименното езеро. Сладководното езеро е в непосредствена близост до Дунав. Според официалната информация пернатите са 220 вида, към тях се добават още 20 вида риба и близо 140 различни видове растения. Естествено в този сезон биоразнообразието все още е в зимно настроение и можем просто да се насладим на красиво изглеждащото езеро. В село Сребърна има и специален природонаучен музей, в който има препарирани птици и възможност да се запознаем с богатството на резервата. Проблемът е, че този музей работи само през лятото, а състоянието, в което го намерихме при нашето посещение, ни кара да си мислим, че той е работи през лятото преди доста години. Красивате местност и чудесната природа са попаднали в безвремието на българската действителност, в която Сребърна е последен приоритет на различните институции.
Разглеждаме пейзажа около езерото и решаваме да опитаме пресеченият терен. Urban Cruiser-ът копае, реве и се промъква през калта с снега. Яко.
Замислени, но все още в добро настроение, решаваме, че е крайно време да похапнем, което в случая със Сребърна е град Силистра. Там безрезервно можем да препоръчаме хотел “Дръстър” и неговият ресторант. Разположен на брега на Дунава, с отлично обслужване и чудесна гледка, той е идеален, ако искате да си прекарате безгрижно с иначе скромната Силистра.
По пътя към София ни чака нова изненада, така типична за тези добруджански земи – внезапно се извива снежна буря. Вятърът е силен и навява снега на асфалта. Караме мълчаливо, а от пътя не се вижда нищо. “Малко ми се вие свят от тоя сняг, който вали отгоре и отстрани и не съм сигурен кое е горе и кое – долу”, бодро информиран спътниците си. Добре, че са ми добри приятели и приемат временното ми пространствено разстройство с усмивка и по-здраво стиснати дръжки на колата. С края на бурята се връщат и усмивките по лицата, продължаваме мирно ктм София.
Александър Бойчев,
Капитал Лайт, 02.04.2010 г.
Urban Cruiser
Пътят до Русе е някакви си 300 км и моите спътници се подготвят за предстоящите два часа и нещо, през които ще гледаме красивата Северна България. “Сега какво ще напишеш, Бойчев? Ще мърка ли тойотата в ръцете ти? Небрежно ли ще изминаваш километрите?” Хиля се и аз, и те се смеят.Но само след стотина километра бащата на двама синове, моят приятел Васил, някак си между другото ще ме разпитва за повече подробности за Urban Cruiser. С жена му Калина попипват пластмасите в интериора, почукват с кокалчетата на пръстите си като горублянски експерти и сравняват тойотата с техния автопарк, който включва и един тъмносин авенсис. Одобряват пространството на втория ред (където стои високият Васил заради неспокойният стомах на Калина), кефят се на динамиката на Urban Cruiser в завоите (където стабилността му е страхотна). Или делника в големия град, където по-високото купе на Urban Cruiser ще им даде предимството на по-лесното паркиране.
Urban Cruiser е със задвижване 4х4, шпердиференциал и 1.4 литров турбодизелов мотор с мощност от 90 конски сили. Научаваме се да ценим всяко от тези негови технически предимства по време на нашето пътуване в зимно белият ландшафт между Луковит и Бяла.Пътуването в Северна България в посока Русе се отличава с неподправеният чар на равната земя. Пътят се е опънал пред нас като макарон, а ние не можем да разберем логиката в поставянето на камери в тази част на България. Тоест камери в тази част няма, ако не се брои видеоокото край Бяла. А то впрочем е тотално безсмислено заради отличното бездействие на регионалното звено на държавната агенция “Пътна инфраструктура”, заради което пътят между Бяла и Русе е осеян с неравности, дупки и истински ями, така щото ограничението от 60 км/ч е физически невъзможно да бъде нарушено. Вече сме сигурни, че не искаме магистрали в България. Само искаме всички други пътища да са здрави, моля.
Уличната мрежа в Русе също не е в добро състояние, но на фона на републиканските кратери се чувстваме като във Виена. За последното впрочем помага и архитектурният стил на старият Русе. Преди малко повече от 100 години този дунавски град е бил най-важният икономически и социален център в младата българска държава, а преди това – основен икономически хъб в северните части на Османската империя. Икономическото благоденствие от онзи период е лесно забележимо в централните части на Русе, където феновете на Париж или Виена изпадат в екстаз и пълнят погледите си с красиви сгради в стил сецесион. Е, някои от старите сгради са в откровен стадии на разруха, но виждаме и мнго примери за страхотна реставрация с внимание към детайла и автентичността.Такъв пример е и хотелът City Air Hotel, който се намира в центъра на града, в непосредствена близост до пощата. Както четем в рекламната брощура: “Сградата е известна като къща и работилница на Жак Лазар – голям производител и търговец на шапки. Построена е през 1896 г. по проект на арх. Удо Рибау, творчеството на който се характеризира с демонстрирането а тухлата като строителен и декориращ материал, както и с подчертаната употреба на елементи от ковано и лято желязо. Сградата е била предназначена за фабрика за шапки с магазин за шапки, чадъри и други аксесоари, жилища за наетите работници и собственика.”
За да намерим хотела впрочем, се сблускваме с една особенност на русенския гражданин, помолен да упъти гостите на града. Попитахме възрастна госпожа. Попитахме двама шофьори на такси. Попитахме и по телефона рецепционистката на хотела. Всички тези хора или са били роднини, или просто в Русе е прието да се отговаря по един и същ начин: “О, много е сложно, не мога да ви обясня как да стигнете.” Изречения като “продължавате направи 200 метра, после стигате голяма сграда, на която пише еди-какво си, и там завивате наляво/надясно” не присъстваха в техният речник. За да е още по-весело, от бензиностанциите можете да си къпите градска карта на Варна, но не и на Русе. Наистина – кой ли би искал да се ориентира в този очарователен град на брега на Дунава?Липсата на туристическа информация е правило, а не изключение в Русе. А това е тъпо. Защото това е един от най-красивите български градове, със страхотна атмосфера, исторически контекст и уют. Да, уют. Русе е истински град. Което ни харесва много, особенно докато шофираме бавно по тесните учлички и по-бързо по широките булеварди. И всъщност изобщо не е толкова сложно да се ориентирате в него.
Приятно пътуване с TOYOTA!
Александър Бойчев
Капитал Light, 6 март 2010 г.
Loading ...